Не закривай небето
Какво да ти кажа... успех, че съм жива.
Защо да те лъжа, от корен съм жилав.
Не се впечатлявай, безмълвно изслушай
финала на моя нерадостен случай.
Предадох се, виждаш, в ръката най-веща,
без злоба очаквам последната среща.
За себе си няма да прося пощада,
дано на децата поне да се пада.
Плътта се сдобила с поредната рана –
мълча философски, пристягам колана.
Приех слабостта си, отвикнах да плача,
построй ешафода, повикай палача.
Приканвай тълпата, премятай въжето,
но само не скривай с превръзка небето.
С очи, обещавам, веднъж да не мигна,
додето душата отвъд не пристигне.
© Светличка All rights reserved.
