21 авг. 2005 г., 12:36

Не знаеш

Поэзия

1K 0 6

Не знаеш коя съм, къде ще спра,
ще те погубя или възродя,
не знаеш мрака ли ще осветя
или светлината угася...

Пустиня ли съм или океан,
не съм ли пропаст спотаена
и чакам някоя душа смутена,
с вик отчаян да потъне в мене.

Не съм ли свежа китка от цветя,
омайваща с меден аромат,
не съм ли отровната стрела,
забита смъртоносно в гръдта.

Може да съм пареща главня,
разпръскваща огнени искри
и в тиха нощна самота,
неочаквано пожар да заблести...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

slanceto (Мария)

Фабиана, усещам, че пишеш с много вдъхновение и се радвам за това, но мисля, че ако продължиш да го правиш и се стремиш да усъвършенстваш стиха си, ще постигнеш още по-голямо изящество. Мисля, че таланти като теб са длъжни да работят върху всяка нова дума, за да я слеят в един стих. За мен стихотворението е много повече от чувства и рими и се надявам, че и ти го усещаш така. Просто не спирай да шлифоваш музата си.

2005-09-01T23:01:07+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Може да си това и още много неща, но си жена и тук виждам своеобразието на душата ти, красиво и силно и противоречиво като всичко хубаво!

2005-08-22T18:13:59+03:00
Fabiana (Галя Николова)

Така си е, благодаря ви!

2005-08-22T12:30:44+03:00
joanna_vas (Йоанна)

Ти си всичко което поискаш да бъдеш и
това което отключва този който е до теб ...
Така си е ... Поздрав Галка

2005-08-21T16:56:06+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Запази тайната...нека не знаят...какво ги чака

2005-08-21T16:34:46+03:00