4 июн. 2014 г., 21:40

Небесен дял

1.6K 0 12

НЕБЕСЕН ДЯЛ

 

Хайде, приятелю! Давай да вдигаме котва!

Дай да развихрим безумни, крилати души!

Нека да видим, че има  небе за живота!

Нашата чаша бездруго отдавна горчи...

 

Чудо дори да не стане, ти вярвай че има!

То е искрицата, тлееща в теб и във мен.

Дай да запалим савана на дългата зима -

мухъла, хванал коричка по сивия ден...

 

Нека да тръгнем, където ни видят очите! -

луди и голи, с готови на всичко сърца.

С нас са поетите, тия немирни чешити.

Те са по-чисти дори и от детска сълза.

 

Нека поемем! Животът тъй грубо ни мачка!

Нищо! Но ние ще вдигнем открити чела!

Те са и нашето знаме и нашата мачта,

листа, по който пише самата съдба!

 

Хайде, приятелю! Котвата вече ръждяса!

Нищо, че вие морето с деветия бал!...

Давай, че луд е, ще счупи стъклото компаса!

Ето, стрелката ни сочи небесния дял!

 

ВЪРБАН КОЛЕВ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Върбан Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И на мен много ми хареса! Финала е много силен...
  • Благодаря на всички, които се изказаха ласково за моето стихотворение. Разбирам и това, че на някои не им допадат. Те имат своето право на мнение. Живеем в болна страна
  • Много, ама много ми хареса!!!
    Бях го чела и преди, но ме беше хванал канапът... не ми се коментираше, само си крадях хубави мигове в сайта
    Благодаря ти и за този стих!!!
  • Страхотно е! Поздравления!
  • Не съм очарована!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...