4.06.2014 г., 21:40

Небесен дял

1.6K 0 12

НЕБЕСЕН ДЯЛ

 

Хайде, приятелю! Давай да вдигаме котва!

Дай да развихрим безумни, крилати души!

Нека да видим, че има  небе за живота!

Нашата чаша бездруго отдавна горчи...

 

Чудо дори да не стане, ти вярвай че има!

То е искрицата, тлееща в теб и във мен.

Дай да запалим савана на дългата зима -

мухъла, хванал коричка по сивия ден...

 

Нека да тръгнем, където ни видят очите! -

луди и голи, с готови на всичко сърца.

С нас са поетите, тия немирни чешити.

Те са по-чисти дори и от детска сълза.

 

Нека поемем! Животът тъй грубо ни мачка!

Нищо! Но ние ще вдигнем открити чела!

Те са и нашето знаме и нашата мачта,

листа, по който пише самата съдба!

 

Хайде, приятелю! Котвата вече ръждяса!

Нищо, че вие морето с деветия бал!...

Давай, че луд е, ще счупи стъклото компаса!

Ето, стрелката ни сочи небесния дял!

 

ВЪРБАН КОЛЕВ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Върбан Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И на мен много ми хареса! Финала е много силен...
  • Благодаря на всички, които се изказаха ласково за моето стихотворение. Разбирам и това, че на някои не им допадат. Те имат своето право на мнение. Живеем в болна страна
  • Много, ама много ми хареса!!!
    Бях го чела и преди, но ме беше хванал канапът... не ми се коментираше, само си крадях хубави мигове в сайта
    Благодаря ти и за този стих!!!
  • Страхотно е! Поздравления!
  • Не съм очарована!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...