4 июл. 2010 г., 18:08

Недей ми взима песента 

  Поэзия
987 0 8

Останаха на пътя надеждите ми непомилвани,

а после минах и ги събрах в сак.

И тръгнах по пътища чужди, непремислени.

Мислех, не плаках, а заспах.

 

И сънувах сън. Там, на златни поляни

Господ се бе преоблякъл в ненащърбена синева,

където лъчите не напомняха шамари,

а дъждът не беше като бръснач за сетива.

 

Там, златокосна, аз бях просто дете,

а гласът ми се разливаше до края на света.

Събудих се - недопята песен, в очите ми - море!

Само тя остана! Господи, недей ми взима песента!

© Пепп Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??