Недей ми взима песента
Останаха на пътя надеждите ми непомилвани,
а после минах и ги събрах в сак.
И тръгнах по пътища чужди, непремислени.
Мислех, не плаках, а заспах.
И сънувах сън. Там, на златни поляни
Господ се бе преоблякъл в ненащърбена синева,
където лъчите не напомняха шамари,
а дъждът не беше като бръснач за сетива.
Там, златокосна, аз бях просто дете,
а гласът ми се разливаше до края на света.
Събудих се - недопята песен, в очите ми - море!
Само тя остана! Господи, недей ми взима песента!
© Пепп All rights reserved.
