Вън дъждецът тихо завалява,
а звукът се носи като тъжна песен.
Облаците стари спомени навяват
за една отдавна минала самотна есен.
На вратата се почуква тихо.
Кой ли се е сетил пък сега за мен?
Бързам и отварям твърде любопитна.
Лъхва ме в лицето въздухът студен...
Сякаш някой бързо е избягал,
тичайки по прашни стъпала...
Но за мене мъничка награда е оставил:
някакво забравено на прага ми писмо. ...