14 мар. 2017 г., 23:13

Недостоен

742 1 6

Недостоен съм да те обичам, знам го,

в съзнанието си те преоткривам постоянно,

че ти прекрасна си, това за никой не е тайна,

но аз не ставам, срам ме е дори да те погледна.

 

Нескопосан съм, жалък човечец,

мечтаещ тебе да има,

за жалост не мога, а искам го тайно,

сякаш бог може да влезе в твойта особа.

 

Недодялан съм, даже особен,

аз не мога живот да ти дам,

мойта любов за тебе е жива отрова,

бягай, спаси се от мен на мига.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любовта във всичките си нюанси, си е едно от най - истинските чувства, които може да изпита човек. Не мисля , че има нещо недостойно в това. Поздрави!
  • Мъчително желание си описал, по-силно от теб. Познато чувство с много вътрешни борби, но няма недостойни за любов.... просто трябва да е с правилния човек. Поздрави!
  • Опитай, пък тя да решава! Поздрави!
  • Никой не е недостоен, когато обича. Харесах стиха. Поздрави!
  • Няма недостойни хора, има такива, които отказват да се борят!
    Борислав, искрено се надявам това да не се случва с теб! Усмивка и поздрав от мен!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...