12 июл. 2014 г., 23:10

Недосънувано

1.1K 0 3

НЕДОСЪНУВАНО

 

Сънувам те в измислена реалност...

Ти имаш много трудни имена,

в които се прочитам огледално

откъм невидимата си страна.

 

Страхувам се от теб да се събудя

защото нямаш образ и ръце,

а пък не вярвам да се случи чудо

от паднало на пътя ми перце!

 

Трепти акордно роклята ми дълга!...

При мене само със сърцето си постой!

Ще ме причака делника недъгав

ей там - на най-вълшебния завой!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Радомирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...