12.07.2014 г., 23:10

Недосънувано

1.1K 0 3

НЕДОСЪНУВАНО

 

Сънувам те в измислена реалност...

Ти имаш много трудни имена,

в които се прочитам огледално

откъм невидимата си страна.

 

Страхувам се от теб да се събудя

защото нямаш образ и ръце,

а пък не вярвам да се случи чудо

от паднало на пътя ми перце!

 

Трепти акордно роклята ми дълга!...

При мене само със сърцето си постой!

Ще ме причака делника недъгав

ей там - на най-вълшебния завой!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Радомирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...