mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
26 сент. 2009 г., 18:47

Неестествено 

  Поэзия » Любовная
881 0 5

Неестествено с теб се разминахме

по едничкия път към дома...

И удави се слънцето в синьото,

а в гърдите ми бликна сълза.

 

Сам видях те да идваш – желаната,

но единствена, мила, добра!

Шепнат листи, а видно е – драмата

в нас бушува и кърши слова!

 

Че е толкова кратка отсечката –

само крачка дели ни сега!...

Две усмивки и всичко е песенно –

синева, синева, синева!

 

Но си тръгват минутите влюбени,

синевата, след нея... и  ти.

Там, сред пътя, от ласки погубени,

се целуват две тръпни души.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??