mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
Sep 26, 2009, 6:47 PM

Неестествено 

  Poetry » Love
879 0 5

Неестествено с теб се разминахме

по едничкия път към дома...

И удави се слънцето в синьото,

а в гърдите ми бликна сълза.

 

Сам видях те да идваш – желаната,

но единствена, мила, добра!

Шепнат листи, а видно е – драмата

в нас бушува и кърши слова!

 

Че е толкова кратка отсечката –

само крачка дели ни сега!...

Две усмивки и всичко е песенно –

синева, синева, синева!

 

Но си тръгват минутите влюбени,

синевата, след нея... и  ти.

Там, сред пътя, от ласки погубени,

се целуват две тръпни души.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??