Неестествено
Неестествено с теб се разминахме
по едничкия път към дома...
И удави се слънцето в синьото,
а в гърдите ми бликна сълза.
Сам видях те да идваш – желаната,
но единствена, мила, добра!
Шепнат листи, а видно е – драмата
в нас бушува и кърши слова!
Че е толкова кратка отсечката –
само крачка дели ни сега!...
Две усмивки и всичко е песенно –
синева, синева, синева!
Но си тръгват минутите влюбени,
синевата, след нея... и ти.
Там, сред пътя, от ласки погубени,
се целуват две тръпни души.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
