Нефилим* да е – ще го прегърби
Стъпките по пясъка – сиротни,
плаче чайка с име на момиче.
На ръце ме носиш, доживотно –
искаш все на Тебе да приличам.
Да летя и кръста не ми пречи,
вярата ми е мехлем на рана,
но съм просто мъничко човече,
перушинка, в Твоя дъх люляна.
Подари ми люлякови нощи,
изгреви – сърцата на рапани,
затова добър Си, вярвам още,
в моя стих навеки ще остане.
Затова звездите Ти ще светят,
сред тегла и мъки, сълзи, болка...
стъпките Ти ще брои поетът,
знае, че обичаш го. И колко.
Думите, когато станат плавей,
фар ще бъда, сред море от скърби.
Моят кръст на никого не давай!
Нефилим* да е – ще го прегърби.
--------------------------------------------------------------------
Нефилими*- митични великани, споменати на две места в Стария завет. В Битие те са деца на „синовете Божии“ и „дъщерите човешки“, във времето преди Потопа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
