4 янв. 2019 г., 23:54

Неистово 

  Поэзия
923 18 12

Светът затвори ме в космическа бърлога.
Ще трябва да прелистя сто по сто небета.
И да изпиша Словото от алфа до омега,
затънал в тинята сизифова на боговете.

Неистово е сгърчена на листа бял душата.
Мечтае тя спасителен отвор, за да избяга.
Звездите падат пред краката боси на Поета
от тъмни тронове след кървавия залез...

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Невероятна, силно въздействаща поетична образност!... Удоволствие беше да прочета, Младене!
  • Отново път към звездите! Поздравления за прекрасния стих!
  • Много силно!
  • Не мога да не те поздравя за поредния ти оригинален стих...
  • Настръхнах!!!
  • Душата сгърчена на листа бял твори,от космическата бърлога измъкнала най-хубавото,за да сътвори прекрасен, както винаги стих!Поздрав!
  • Не само звездите падат пред краката боси на Поета.... Останали без дъх се прекланяме и ние, Младене. Покоряваща поезия, достойна за възхищение! Респект, приятелю!
  • Затворен в космическа бърлога, като сам в многомилионната тълпа от хора!
    Неистово ме сгърчи над белия лист, лист без думи...
    /всяка усмивка е звезда/
  • Пиши поете! От алфата до омегата Място има. Музите те обичат!
  • Със Стойчо!
  • Поздравления за силния стих,Младене!Хареса ми!
    С най - добри пожелания за нови творчески успехи!
  • И нетърпимостта е гневен вопъл,
    който плаши Боговете!
    Преди очите ни да склопят:
    откраднатият огън ще ни свети!
Предложения
: ??:??