Светът затвори ме в космическа бърлога.
Ще трябва да прелистя сто по сто небета.
И да изпиша Словото от алфа до омега,
затънал в тинята сизифова на боговете.
Неистово е сгърчена на листа бял душата.
Мечтае тя спасителен отвор, за да избяга.
Звездите падат пред краката боси на Поета
от тъмни тронове след кървавия залез...
© Младен Мисана Всички права запазени