27 мая 2007 г., 19:20

Неизбежно (Слова срещу Смъртта)

1.1K 0 13
Неизбежно е - стоиш пред мене 
и искаш да ме вземеш, и това добре разбирам,
но какво ще стане, ако кажа не?
Дали да тръгна, или да остана - това сама избирам.

Неизбежно е - за теб ще дойде време.
Но още не, не и сега.
Сега не искам някой като тебе да ме вземе,
още имам да играя в своята игра.

Неизбежно е - все някога ще дойдеш да ме отведеш.
Ала не в момента, просто забрави.
Сега не можеш да опиташ да ме спреш,
Замисли се просто... и го разбери.

Неизбежно е - ще се бунтувам срещу тебе.
Така че просто, откажи се.
Не можеш да замръкнеш в моето небе.
Не можеш, разбери го, спри се!

Неизбежно е - дори и ти веднъж загуби.
Победих те, можеш да си тръгнеш засега.
Не успя, предаде се, не ме уби...
Съжалявам, скъпа моя, примири се и с това.

Неизбежно е - опитай се да разбереш.
В играта съм, не ме отказа.
Осъзнай го вече - ти не можеш да ме спреш,
Дори когато и късметът ме заряза.

Неизбежно е - знам, и аз ще си отида.
Ала не сега, така че ти крещя:
Сега се скрий в мрака, в черупката от мида.
А когато се наложи ела, ела и помогни ми да умра.

~ Неда Вълчева, (с) 2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много яко е да чета такава свежа 13годишна поезия, поздрави душицо!
  • Не спирай да се развиваш,имаш талант!
    Поздравления за стиха!
  • Аз...м...благодаря много...
  • Определено ми харесва,просто няма как да не дам 6.Браво!
  • Благодаря много, Николай и Странна... Радвате ме : )

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...