27.05.2007 г., 19:20

Неизбежно (Слова срещу Смъртта)

1.1K 0 13
Неизбежно е - стоиш пред мене 
и искаш да ме вземеш, и това добре разбирам,
но какво ще стане, ако кажа не?
Дали да тръгна, или да остана - това сама избирам.

Неизбежно е - за теб ще дойде време.
Но още не, не и сега.
Сега не искам някой като тебе да ме вземе,
още имам да играя в своята игра.

Неизбежно е - все някога ще дойдеш да ме отведеш.
Ала не в момента, просто забрави.
Сега не можеш да опиташ да ме спреш,
Замисли се просто... и го разбери.

Неизбежно е - ще се бунтувам срещу тебе.
Така че просто, откажи се.
Не можеш да замръкнеш в моето небе.
Не можеш, разбери го, спри се!

Неизбежно е - дори и ти веднъж загуби.
Победих те, можеш да си тръгнеш засега.
Не успя, предаде се, не ме уби...
Съжалявам, скъпа моя, примири се и с това.

Неизбежно е - опитай се да разбереш.
В играта съм, не ме отказа.
Осъзнай го вече - ти не можеш да ме спреш,
Дори когато и късметът ме заряза.

Неизбежно е - знам, и аз ще си отида.
Ала не сега, така че ти крещя:
Сега се скрий в мрака, в черупката от мида.
А когато се наложи ела, ела и помогни ми да умра.

~ Неда Вълчева, (с) 2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неда Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много яко е да чета такава свежа 13годишна поезия, поздрави душицо!
  • Не спирай да се развиваш,имаш талант!
    Поздравления за стиха!
  • Аз...м...благодаря много...
  • Определено ми харесва,просто няма как да не дам 6.Браво!
  • Благодаря много, Николай и Странна... Радвате ме : )

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...