Неизчерпаема
Кажи лека нощ на луната сребриста,
прошепни думи за обич, заслушай се
в песента на щурците и в миг ще се появят
очите блеснали, лицето бяло, влюбеното сърце.
Ще мечтаеш да изтанцуваш едно танго в
натежалата прегръдка на нощта.
Ще отплуваш в морето със своята лодка
повтаряйки любовта на лебеди бели.
Вълните ще ни поемат здраво, диханието
ще спре пред образ мил, нарисуван само
от тебе.
Дочакали изгрева на зората ще грейнат
от любов и ехото ѝ ще води към нежният глас.
Смисълът на живота ще бъде надеждата,
нежността на две ръце ще осигури душевен мир.
Палитрата ще бъде богата на мисъл,
вяра и изконност, обич и нежност и
неизчерпаема, сладостна любов.
Любов свещена, озарила утрешният ден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йонка Янкова Все права защищены
