20 сент. 2008 г., 20:51

неизказани мисли

1.5K 0 2

Стоиш на самия край на пропастта.

Мислите нахлуват в съзнанието.

Питаш се: Има ли смисъл?

Мечтаеш за нещо отдавна изгубено.

Чакаш го, а то се е изплъзнало.

Луташ се...

Искаш да сграбчиш времето,

а то все по-стремглаво препуска.

Искаш шепота във вик да превърнеш,

но само глухо ехо остава...

Опитваш се да почувстваш вятъра

и пясъка с длан да докоснеш.

Да се усмихнеш на слънцето...

Искаш...

но не можеш,

защото отдавна не си цял...

Затвори очи и помечтай си

за миналото отлетяло,

което ти погуби безразсъдно.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...