неизказани мисли
Стоиш на самия край на пропастта.
Мислите нахлуват в съзнанието.
Питаш се: Има ли смисъл?
Мечтаеш за нещо отдавна изгубено.
Чакаш го, а то се е изплъзнало.
Луташ се...
Искаш да сграбчиш времето,
а то все по-стремглаво препуска.
Искаш шепота във вик да превърнеш,
но само глухо ехо остава...
Опитваш се да почувстваш вятъра
и пясъка с длан да докоснеш.
Да се усмихнеш на слънцето...
Искаш...
но не можеш,
защото отдавна не си цял...
Затвори очи и помечтай си
за миналото отлетяло,
което ти погуби безразсъдно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Всички права запазени
