... добре, че не мога да пея
 да не чува сърце ти гласът,
 мога само във стих да излея
 всяка капка пропила ми гръд,
 вярно друго е думи да чуеш,
 лист хартия кого ще сломи,
 ни страха с трепет бърз ще обуеш,
 ни ще бягаш през трийсет врати.
 Как ли не тебе дълго говорих,
 как ли не те разглеждах отвред,
 колко пъти нов лист си отворих
 и написах за теб още ред.
 Все до никъде...пак ще те дишам,
 и далеч да си не е проблем,
 още дълго за тебе ще пиша
 с химикал и хартия в тандем.
 Я!? Листа с песента ме поряза,
 ще я кръстя на теб -" Вечен мит".
 Ах, каква добра перифраза...
 Неизпятата песен е хит!!!
 От кое да избягам не смея,
 твойто Его ли, твоя ли страх...
 ... всъщност как да не мога да пея,
 гледай даже на лист го изпях...