21 февр. 2020 г., 11:19

Неизвестен и непознат

1.1K 0 0

 Не изричай, моля, моето име!
 Аз искам неизвестен да остана.
 За мислите творили поздрави ме.
 Дерзай! Безславието не е драма.

 Безброй достойни хора са живели
 творили с мисли свои все добри
 и от създаденото други са поели
 за да го имаш незавършено - Нали?!

   .....................................................

 Аз вярвам - Вярваш ли си ти?
 Научи ли урока или се връщаш?
 Дали спокоен всред лъжи,
 живееш за да ги повръщаш?

 Щом си мислиш, че не става -
 то няма как и да се случи.
 Заради тебе кой ще настоява,
 та с твоите мисли да сполучи?!

 Абсурд ли? - Ти си го твориш!
 И онова, което другиму желаеш!
 Към сътвореното не ти вървиш,
 а то зад теб остава - Е, ли ще узнаеш!?

 Благодат, че можеш да откажеш.
 Една ръка на много да подадеш.
 От уважение да не накажеш.
 За богатствата воля да не спреш.

   .....................................................

 Не споменавай, моля, моето име!
 У мене щом си още непознат.
 За протокола Вакуум запиши ме
 и благодаря ти, че си осъзнат!

 Бъди тъй важен, както бях
 за себе си и хората до мен!
 Напускайки кажи си - Аз успях,
 добър на всеки да оставя спомен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Влади Мир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...