Не изричай, моля, моето име!
Аз искам неизвестен да остана.
За мислите творили поздрави ме.
Дерзай! Безславието не е драма.
Безброй достойни хора са живели
творили с мисли свои все добри
и от създаденото други са поели
за да го имаш незавършено - Нали?!
.....................................................
Аз вярвам - Вярваш ли си ти?
Научи ли урока или се връщаш?
Дали спокоен всред лъжи,
живееш за да ги повръщаш?
Щом си мислиш, че не става -
то няма как и да се случи.
Заради тебе кой ще настоява,
та с твоите мисли да сполучи?!
Абсурд ли? - Ти си го твориш!
И онова, което другиму желаеш!
Към сътвореното не ти вървиш,
а то зад теб остава - Е, ли ще узнаеш!?
Благодат, че можеш да откажеш.
Една ръка на много да подадеш.
От уважение да не накажеш.
За богатствата воля да не спреш.
.....................................................
Не споменавай, моля, моето име!
У мене щом си още непознат.
За протокола Вакуум запиши ме
и благодаря ти, че си осъзнат!
Бъди тъй важен, както бях
за себе си и хората до мен!
Напускайки кажи си - Аз успях,
добър на всеки да оставя спомен!
© Влади Мир Всички права запазени