21.02.2020 г., 11:19

Неизвестен и непознат

1.1K 0 0

 Не изричай, моля, моето име!
 Аз искам неизвестен да остана.
 За мислите творили поздрави ме.
 Дерзай! Безславието не е драма.

 Безброй достойни хора са живели
 творили с мисли свои все добри
 и от създаденото други са поели
 за да го имаш незавършено - Нали?!

   .....................................................

 Аз вярвам - Вярваш ли си ти?
 Научи ли урока или се връщаш?
 Дали спокоен всред лъжи,
 живееш за да ги повръщаш?

 Щом си мислиш, че не става -
 то няма как и да се случи.
 Заради тебе кой ще настоява,
 та с твоите мисли да сполучи?!

 Абсурд ли? - Ти си го твориш!
 И онова, което другиму желаеш!
 Към сътвореното не ти вървиш,
 а то зад теб остава - Е, ли ще узнаеш!?

 Благодат, че можеш да откажеш.
 Една ръка на много да подадеш.
 От уважение да не накажеш.
 За богатствата воля да не спреш.

   .....................................................

 Не споменавай, моля, моето име!
 У мене щом си още непознат.
 За протокола Вакуум запиши ме
 и благодаря ти, че си осъзнат!

 Бъди тъй важен, както бях
 за себе си и хората до мен!
 Напускайки кажи си - Аз успях,
 добър на всеки да оставя спомен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Влади Мир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...