Нежни сме ние в нощта
и нежна е нашата обич,
разплискала пламък свещта -
ни влече, в своя скут да ни сложи...

Догарят дори небеса -
и със тях любовта споделихме,
има лято във твойта коса,
а навън е най-лютата зима.

Леглото пари, а завивките 
са сякаш под телата ни вълни,
сломена от екстаз усмивката ти,
като ореол над светеца се топи.

Изливам най-горещото си тяло
в нежните ти женствени калъпи
и всичко пак започва отначало
докато, син, денят отново не настъпи...