Нежни сме ние в нощта
и нежна е нашата обич,
разплискала пламък свещта -
ни влече, в своя скут да ни сложи...
Догарят дори небеса -
и със тях любовта споделихме,
има лято във твойта коса,
а навън е най-лютата зима.
Леглото пари, а завивките
са сякаш под телата ни вълни,
сломена от екстаз усмивката ти,
като ореол над светеца се топи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up