Нежен пламък
707
0
1
Нежни сме ние в нощта
и нежна е нашата обич,
разплискала пламък свещта -
ни влече, в своя скут да ни сложи...
Догарят дори небеса -
и със тях любовта споделихме,
има лято във твойта коса,
а навън е най-лютата зима.
Леглото пари, а завивките
са сякаш под телата ни вълни,
сломена от екстаз усмивката ти,
като ореол над светеца се топи.
Изливам най-горещото си тяло
в нежните ти женствени калъпи
и всичко пак започва отначало
докато, син, денят отново не настъпи...
© Тони Колев All rights reserved.
