22 янв. 2012 г., 13:46

Нейният сезон

689 0 0

Навън е мрачна есен,

погубена е тя без нейните мечти.

В душата ù мъгла е 

и мрак, и пустота...


Очите са ù тъжни,

сляп куршум волята пречупи.

Свободата литна с радостта,

отнесе и спомена, и сладостта...


Навън е мрачна есен,

желание диво свети в очите.

Болка раздира лицето красиво,

нейният шепот избледнява в нощта...



Пътят назад е твърде дълаг,

смъртта постави живота под забрана.

В тази нейна мрачна есен,

животът се оказва поредната измама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...