22 янв. 2012 г., 13:46

Нейният сезон

692 0 0

Навън е мрачна есен,

погубена е тя без нейните мечти.

В душата ù мъгла е 

и мрак, и пустота...


Очите са ù тъжни,

сляп куршум волята пречупи.

Свободата литна с радостта,

отнесе и спомена, и сладостта...


Навън е мрачна есен,

желание диво свети в очите.

Болка раздира лицето красиво,

нейният шепот избледнява в нощта...



Пътят назад е твърде дълаг,

смъртта постави живота под забрана.

В тази нейна мрачна есен,

животът се оказва поредната измама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...