Навън е мрачна есен,

погубена е тя без нейните мечти.

В душата ù мъгла е 

и мрак, и пустота...

Очите са ù тъжни,

сляп куршум волята пречупи.

Свободата литна с радостта,

отнесе и спомена, и сладостта...

Навън е мрачна есен,

желание диво свети в очите.

Болка раздира лицето красиво,

нейният шепот избледнява в нощта...

Пътят назад е твърде дълаг,

смъртта постави живота под забрана.

В тази нейна мрачна есен,

животът се оказва поредната измама.