22.01.2012 г., 13:46

Нейният сезон

687 0 0

Навън е мрачна есен,

погубена е тя без нейните мечти.

В душата ù мъгла е 

и мрак, и пустота...


Очите са ù тъжни,

сляп куршум волята пречупи.

Свободата литна с радостта,

отнесе и спомена, и сладостта...


Навън е мрачна есен,

желание диво свети в очите.

Болка раздира лицето красиво,

нейният шепот избледнява в нощта...



Пътят назад е твърде дълаг,

смъртта постави живота под забрана.

В тази нейна мрачна есен,

животът се оказва поредната измама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...