1 дек. 2011 г., 09:29

Нежност бяла~*

1.7K 1 2

Нежност бяла~*

Изписах на дланта си аз...

Твойте длани със Любов изписах...

~&*~

 

 

Възлюбена, говоря ти~*

 

                  { 29 ноември 2011 г}

 

 

Нощ и стон във Утро си~*

Мелодия във зимен ден...

Лицето ти Луна ми е~

И всяка дума казана от теб

Любовна песен е*

 

Виж ме, мила...

Тук съм днес!

Глас в ясна нощ

за тебе съм...

Земя свещена.

На масата ти свещ запалена~*

Горя...

 

Възлюбена, говоря ти~*

Тъгата ти -

Вълшебен извор тих~*

В тоз блясък неин заслепих се!

При теб косите си оставям днес...

Изгубил се сред океан от чувства~*

 

Възлюбена, говоря ти~*

И с дланите си Днес увивам те...

 

Възлюбена! Възлюбена!

Звездице моя!

Изписах името ти на гърдите си!

 

Ослепях, Любима!

Поливам цветето ти със очите си~*

 

От блясъка на дланите ти ослепях

и не искам аз да виждам,

щом твойта длан е в моя Път,

защото чувствам те, Любима!

 

Отвъд дойдох...

И Дух съм в плът,

и дишам пред вратите ти...

Името ти нося в свойта гръд...

А то е име на Богиня~*

 

ЛЮБОВ!!!

( Теб всички те зоват)

но моя си, Любима~*

За мен прие ти женска плът,

за теб надянах мъжка риза...

 

Нежност бяла~*

ОБИЧАМ ТЕ!

На пръстите си днес изписах...

И с таз ръка във нощите ти

аз те галя...

Във дните хладни

с нея Теб аз гушвам~*

И с устните си жар,

твойте устни, мила...

не спирам да целувам!

 

Звездице моя!

Възлюбена! Възлюбена!

Ковчеже, пълно с тайни~*

Заровено в недрата на Венера...

 

Люлка от лъчи~*

Изплетена от златните коси на Бога...

 

И уж в туй време си,

и уж си в цветна рокля...

А щом погледна в теб~*

Лицето ти Луна ми е

и древност там разчитам...

Усмихваш се в тъга

 

Но чувстваш щастие,

дълбоко скрито в нечии недра...

В ковчеже златно~*

Възлюбена! Възлюбена!

 

Теб, цъфтяща на дланта си, виждам.

И имаш толкоз мъничка снага~*

И фини, като въздуха прозрачни,

кротки Ангелски крила...

ЛЮБОВ!

За мен прие ти женска плът...

Но и днес,

както и тогаз...

В очите твои

с очите свои аз разчитам...

НЕЖНОСТ БЯЛА~*

Пет пръстчета, изписани с душа,

скриват се под мъжката ми риза.

И с влюбен поглед аз на тях чета:

Теб! Аз теб обичам!

~&*~

 

Тих ромол от топли думи~* Л-Е

 

http://www.vbox7.com/play:d118cc0328

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Л-Е Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не мога да повярвам, че толкова красиво нещо съществува, че съм такава късметлийка, за да мога да го прочета... Обичам това стихотворение!!! Обичам го, чувствам го... Прекрасно подредено, думите са толкова..., просто са казани от сърце! Поздрави!
  • Божее, колко красиви думи, нежност....

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....