6 июн. 2011 г., 00:17

Нека не си отива

889 0 8

Отново заваля така,
че сякаш Господ е заплакал,
ръка във твоята ръка -
до днес навярно мен си чакал.

Отсреща старата бреза
със клони тихо ни помаха,
вървиме двама под дъжда,
а мислите ни пак се сляха.

Отдавна чакаме мига
да срещнем свойта нощ красива.
В прегръдка нежна на брега
се молим - да не си отива.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.169683.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/e2ce6fab2bff8aa6a8667df60022e278.gif" border="0" /></a>
  • Благодаря, за хубавите, стойностни коментари!
    Светъл да е денят ви, с обич и усмивки!
  • хубавко е поздрав
  • Много красиво и нежно стихотворение! Поздрав, Валка!
  • Нека!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...