17 окт. 2010 г., 15:30

Нека се срещнем...

699 0 0

Нека се срещнем -

там, под върха,

да протегнем ръце,

да се докоснем…

Да доплуват мечтите ни

до брега, да седнат,

в пясъка нозе да заровят

и нас да прегърнат.

Прегърни ме и ти

и бъди

туй, което ти и аз

сме мечтали.

И нека, недокосвана,

нежността

не се отдръпне,

нека топлината

не замръзне,

брулена от вятъра…

Притисни ме до себе си

и дари

дъх на нежност

и спокойствие!

Отпивай малко –

глътка по глътка –

усети ме такава ,

каквато съм

и каквато винаги ще бъда!

Нека се срещнем - 

там, под върха. 

Ела!

Остани!

Не си отивай!

След залеза винаги идва изгрев –

нека заедно 

се усмихнем на слънцето

и после –

ръка във ръка - 

да преминем  под дъгата!

Нека се срещнем -

там, под върха;

ела и виж –

хоризонтът ни чака!

 

 

03.04.2009 г. , гр. Велико Търново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...