Oct 17, 2010, 3:30 PM

Нека се срещнем...

  Poetry » Love
697 0 0

Нека се срещнем -

там, под върха,

да протегнем ръце,

да се докоснем…

Да доплуват мечтите ни

до брега, да седнат,

в пясъка нозе да заровят

и нас да прегърнат.

Прегърни ме и ти

и бъди

туй, което ти и аз

сме мечтали.

И нека, недокосвана,

нежността

не се отдръпне,

нека топлината

не замръзне,

брулена от вятъра…

Притисни ме до себе си

и дари

дъх на нежност

и спокойствие!

Отпивай малко –

глътка по глътка –

усети ме такава ,

каквато съм

и каквато винаги ще бъда!

Нека се срещнем - 

там, под върха. 

Ела!

Остани!

Не си отивай!

След залеза винаги идва изгрев –

нека заедно 

се усмихнем на слънцето

и после –

ръка във ръка - 

да преминем  под дъгата!

Нека се срещнем -

там, под върха;

ела и виж –

хоризонтът ни чака!

 

 

03.04.2009 г. , гр. Велико Търново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...