Когато дяволът е на гости в душата ми,

кънтящо ехо съм от шрапнел избухнал.

Когато рогатият завилнее в душата ми,

мачта ръждясала съм на потънал кораб.

Когато духът зъл зафучи в душата ми,

връх заледен съм, гдето не каца птица.

Когато побеснее демонът в душата ми,

стрелка извита съм на спрял часовник.

Когато сатаната се приюти в душата ми,

отшелница смирена съм в храм господен.   

Мълча ..... Принасям своя лепта и жертва,

не проронвам ни зла дума, ни люта клетва.

Седя на припек, взирам се в лика на лукавия,

светликът във взора ми облива го и го милва.  

Когато дяволът е неканен гост в душата моя,

в семенце кълн съм пръстта тихо пробождащ.  

Самадхи