Когато дяволът е на гости в душата ми,
кънтящо ехо съм от шрапнел избухнал.
Когато рогатият завилнее в душата ми,
мачта ръждясала съм на потънал кораб.
Когато духът зъл зафучи в душата ми,
връх заледен съм, гдето не каца птица.
Когато побеснее демонът в душата ми,
стрелка извита съм на спрял часовник.
Когато сатаната се приюти в душата ми,
отшелница смирена съм в храм господен.
Мълча ..... Принасям своя лепта и жертва,
не проронвам ни зла дума, ни люта клетва.
Седя на припек, взирам се в лика на лукавия,
светликът във взора ми облива го и го милва.
Когато дяволът е неканен гост в душата моя,
в семенце кълн съм пръстта тихо пробождащ.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени