С тихи стъпки стигам кръстопът
и чудя се - къде ли да поема?
Вдясно Ангелът влече без кръв и плът.
А вляво Дяволът душата ми презвема.

Ела при мен - невинно си дете,
в очите имаш вяра и надежда.
Ще ти даря и ангелски криле -
Света в теб, с любов, да се оглежда.

Не! С мен тръгни - порочна си жена!
В очите черни - адски въглен свети.
Ще сложа всички в твоите крака,
ще изпепеляваш с огън под небето.

Недей му вярва - той е подъл, зъл -
мълви ми Ангелът с поглед теменужен.
Не те обича, знай - как би могъл?!
Коварен, черен... той не ти е нужен!

На Ангел ли ще вярваш, ми кажи?!
Стихийно, бясно Дяволът бушува.
В любовен огън той не ще гори
и няма като мен да те целува!

Не искам аз ни Ангела красив,
ни Дявола с любов да ме даряват...
Погледнах ги и тихо промълвих:
Такава като мен не ви и трябва!

Че в мен в едно са демон и печал,
и добрина - по ангелски смирена.
Обърнах се и продължих по пътя бял.
Нелесно се обича такава като мене...

Евелина Панева