11 мар. 2021 г., 07:57  

Ненаписани стихове

626 0 7

Най-хубавите стихове остават ненаписани.

Най-хубавите думи винаги са неизречени.

Защо се лутаме в злободневие залисании,

във самотата си и болката обречени.

 

Най-чистите ни мисли са копнения

към простичките истини в живота,

докато се скитаме в заблуди и забвения

и бавно се провлачим в сивотата.

 

Най-скъпите ни спомени са неизпитани,

най-топлите докосвания са несетени,

миражи в ледената пустош недостигнати,

изгубени парчета от живот в лъжи оплетени.

 

Най-съкровените ни чувства са недоизказани,

затрупани под купища забрава.

Те тихо ще се преродят в любов отчаяна,

покълнала всред пепелищата омраза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви на всички. И благодаря за изкуството, което творите! Истинско удоволствие е за мен.
  • " Добре е да си отидеш от живота като от пир: без да си жаден, но и без да се опиеш. " Винаги остават не доизживени мигове, не довършена Любов, не казани думи... Хареса ми !
  • Ами... Добре дошъл! Ще свикнеш със сайта и с хората тук.И се радвам, че моите стихчета ти харесват!
    Желая ти успех!
  • Г-н Коновски, радвам се да Ви чуя/видя тук. Жив и здрав да сте, Ви желая!
    Едва ли ме помните, но аз Ви помня. Славейковски възпитаник съм
  • Приятно.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...