Най-хубавите стихове остават ненаписани.
Най-хубавите думи винаги са неизречени.
Защо се лутаме в злободневие залисании,
във самотата си и болката обречени.
Най-чистите ни мисли са копнения
към простичките истини в живота,
докато се скитаме в заблуди и забвения
и бавно се провлачим в сивотата.
Най-скъпите ни спомени са неизпитани,
най-топлите докосвания са несетени,
миражи в ледената пустош недостигнати,
изгубени парчета от живот в лъжи оплетени. ...