21 июн. 2007 г., 20:22

Ненаситно 

  Поэзия
5.0 / 6
899 0 13
Бавно се просмуквам в роклята
на недокосната жена
и разтревожена сърна
плахо я изпълва с болката
на непрегърната вина.
Нежно ме попива с устните
на незаченат океан
и разтреперан ураган
тръпно ме изсмуква с блудството
на непристоен нощен блян.
Силно я пронизвам с порива
на неотмираща вълна ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Предложения
  • Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...

Ещё произведения »