Ненаситно
на недокосната жена
и разтревожена сърна
плахо я изпълва с болката
на непрегърната вина.
Нежно ме попива с устните
на незаченат океан
и разтреперан ураган
тръпно ме изсмуква с блудството
на непристоен нощен блян.
Силно я пронизвам с порива
на неотмираща вълна
и раздробена тишина
стръвно я изгаря в пролива
на ненаситната луна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Евстатиев Все права защищены