21 jun 2007, 20:22

Ненаситно 

  Poesía
836 0 13
Бавно се просмуквам в роклята
на недокосната жена
и разтревожена сърна
плахо я изпълва с болката
на непрегърната вина.

Нежно ме попива с устните
на незаченат океан
и разтреперан ураган
тръпно ме изсмуква с блудството
на непристоен нощен блян.

Силно я пронизвам с порива
на неотмираща вълна
и раздробена тишина
стръвно я изгаря в пролива
на ненаситната луна.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??