Нео
Шега, шега, но ме е страх...
Сега мълча, не чувам твоя глас.
Ако го пусна в мен да зазвучи,
ако погледна в твоите очи,
страхът ще превърне шегата във истина.
Ако продължа да се смея,
със страха ще заживея
и в нова битка егото ми ще се впусне.
А то това жадува...
А на тялото сладострастен танц му се танцува...
И някъде в това ще се изгубя.
Господи, а ако този път се влюбя!?
Не ме е страх!
Но не мога да го гледам
с нещо друго, освен с поглед плах...
Не се шегувам,
но не мога да го гледам
и да си представям как го целувам...
И в този момент не питам защо.
В нов елемент врязвам мойто стъкло.
Или просто го използвам,
за да огледам своята душа,
в желанието да докосвам,
дори и да руша...
Смешна
ми се струва тази ситуация.
Грешна,
мисълта ми търси нова чувствена манипулация.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
