4 дек. 2013 г., 15:59  

Необяснимо

924 0 0

 

Раздялата не е смърт.
Съдбата продължава своя път.
Живеенето си е живеене,
Но е трудно, много трудно...

Когато поемам дъх.

Не разбира този, който не знае
за мълчанието на улиците, 
за нощите без теб,
за стенанието "Върни се". 

Необяснимо е, трябва да го видиш.
Да се върнеш обратно при мен.
За да се усмихвам отново,
трябва да ме заобичаш пак. 

Още една нощ си замина.
Часът стана седем сутринта.
Слънцето, отново с усмихнато лице,
само обещава, животе, само обещава. 

Необяснимо е, трябва да го видиш.
Да се върнеш обратно при мен.
За да заобичам отново,
трябва да ме заобичаш първо ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюлджан Джебирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...