4 дек. 2013 г., 15:59  

Необяснимо

919 0 0

 

Раздялата не е смърт.
Съдбата продължава своя път.
Живеенето си е живеене,
Но е трудно, много трудно...

Когато поемам дъх.

Не разбира този, който не знае
за мълчанието на улиците, 
за нощите без теб,
за стенанието "Върни се". 

Необяснимо е, трябва да го видиш.
Да се върнеш обратно при мен.
За да се усмихвам отново,
трябва да ме заобичаш пак. 

Още една нощ си замина.
Часът стана седем сутринта.
Слънцето, отново с усмихнато лице,
само обещава, животе, само обещава. 

Необяснимо е, трябва да го видиш.
Да се върнеш обратно при мен.
За да заобичам отново,
трябва да ме заобичаш първо ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюлджан Джебирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...