Раздялата не е смърт.
Съдбата продължава своя път.
Живеенето си е живеене,
Но е трудно, много трудно...

Когато поемам дъх.

Не разбира този, който не знае
за мълчанието на улиците, 
за нощите без теб,
за стенанието "Върни се". 

Необяснимо е, трябва да го видиш.
Да се върнеш обратно при мен.
За да се усмихвам отново,
трябва да ме заобичаш пак. 

Още една нощ си замина.
Часът стана седем сутринта.
Слънцето, отново с усмихнато лице,
само обещава, животе, само обещава. 

Необяснимо е, трябва да го видиш.
Да се върнеш обратно при мен.
За да заобичам отново,
трябва да ме заобичаш първо ти.