Неоценена

1 июл. 2007 г., 09:38

Поэзия

731 0 1

Теб те слушам,
а другите - чувам,
ще ме накажат -
затова се преструвам.
Когато ме питат -
тихичко мълвя,
но пред звездите
вътрешно крещя.
И малкото, що имам,
със тебе го деля,
но ти не оценяваш
и пак ще замълча.
Научих се и мога
по-ниска от трева
стебълце да люшкам
и да шумоля...
... и пак ще си те слушам,
а вътре ще кървя...

Неоценена

Свързани произведения

Комментарии

Предложения