Неоценена

1.07.2007 г., 9:38 ч.

Поезия

5.0 / 1

916 0 1

Теб те слушам,
а другите - чувам,
ще ме накажат -
затова се преструвам.
Когато ме питат -
тихичко мълвя,
но пред звездите
вътрешно крещя.
И малкото, що имам,
със тебе го деля,
но ти не оценяваш
и пак ще замълча. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

„Цяло”
Толкова далеч, толкова близо

Небето е последната преграда пред пътя ти зад орбитите на звездите. Не чакаш вече никаква награда. З...
Лицата на живота

Младостта бе дръзка и надменна дама. Кръстосала бе крак връз крак. Изпод капелата ѝ с цвят-циклама, ...
Споделено

На върха на иглата застанал, триста дяволи дишат в тила ми. Запокитвам в небесната яма любовта и над...

Още произведения »