едимах
44 695
5 сент. 2019 г., 18:16

Неотречености в плът 

  Поэзия » Другая
584 0 2

Ухае на топъл хляб...

Пробужда се оня аромат

на шумното поточе

сред жега.

 

Вторачен в незримото,

цял живот се уча.

И крача...

Разплитам в блян

душата си.

 

Догонвам мъдрости -

след изминалото вчера

по всяка ранина -

от човешки

заблуди.

 

Не търся утъпкани пътеки,

ако с пот

заслужил съм хляба!

Защо ми е подслон?

Обличам си небето

да стопля душата.

 

Ангелски очи не търся,

нито бляскаво доверие.

Душата не познава

и умора...

Тя няма титли, 

живее в безвремие.

 

С неотречености в плът

си живея.

Бродирам съдба

без излишни драми.

Как искам

с усмивка бразда да оставя,

бразда от бяло

дихание.

 

Какво е домът

без Вселенски измерения?

Стига ми и една врата - отворена,

където думите

докосват те без памет

и с открито лице...

Една врата,

зад която да оставя–

едно голямо

сърце.

 

05.09.2019

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??