Неотречености в плът
Ухае на топъл хляб...
Пробужда се оня аромат
на шумното поточе
сред жега.
Вторачен в незримото,
цял живот се уча.
И крача...
Разплитам в блян
душата си.
Догонвам мъдрости -
след изминалото вчера
по всяка ранина -
от човешки
заблуди.
Не търся утъпкани пътеки,
ако с пот
заслужил съм хляба!
Защо ми е подслон?
Обличам си небето
да стопля душата.
Ангелски очи не търся,
нито бляскаво доверие.
Душата не познава
и умора...
Тя няма титли,
живее в безвремие.
С неотречености в плът
си живея.
Бродирам съдба
без излишни драми.
Как искам
с усмивка бразда да оставя,
бразда от бяло
дихание.
Какво е домът
без Вселенски измерения?
Стига ми и една врата - отворена,
където думите
докосват те без памет
и с открито лице...
Една врата,
зад която да оставя–
едно голямо
сърце.
05.09.2019
