17 июн. 2006 г., 10:00

Неозаглавеното

855 0 1
И мрак съм и не съм,
светлината във мен тлее,
и враг съм и не съм,
брат твой в мен живее...

-----------------------------

А търся аз да намеря,
другар, такъв като мен,
а не в светлина да треперя,
да чакам да бъда спасен...

-----------------------------

И душата ми- светът на мъртвеца,
търси,
бори се,
моли се,
плаче,
ридае,
крещи
и мълчи
желае да бъде открита,
да намери себе си в чужди очи...

-----------------------------

Но враг съм и мрак съм...
И няма край туй вечно мъчение,
а в мен надеждата- пламък небесен,
бе изгасена от туй откровение...


------------------------------
Сам съм.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борис Брешков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...