Jun 17, 2006, 10:00 AM

Неозаглавеното

  Poetry
857 0 1
И мрак съм и не съм,
светлината във мен тлее,
и враг съм и не съм,
брат твой в мен живее...

-----------------------------

А търся аз да намеря,
другар, такъв като мен,
а не в светлина да треперя,
да чакам да бъда спасен...

-----------------------------

И душата ми- светът на мъртвеца,
търси,
бори се,
моли се,
плаче,
ридае,
крещи
и мълчи
желае да бъде открита,
да намери себе си в чужди очи...

-----------------------------

Но враг съм и мрак съм...
И няма край туй вечно мъчение,
а в мен надеждата- пламък небесен,
бе изгасена от туй откровение...


------------------------------
Сам съм.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис Брешков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...