6 нояб. 2018 г., 18:23  

Непоетично

945 1 1

 

В това непоетично време

защо съм седнала и аз,

защо ли, дявол да го вземе,

редя куплети тихичко в захлас...

 

Днес кой ли с четене ще се заеме,

когато модата не е в това.

Днес мерим рейтинг в социални мрежи,

а чарът там е в неграмотността.

 

И няма време, няма време

да седнем, нещичко да споделим

или в очи да се погледнем

и заедно да помълчим...

 

Усмивките са вече виртуални.

Един-два реда драснеш и си квит.

Сама на себе си се чудя,

дали пък аз не съм чешит! 

 

Било ли е или пък е заблуда,

че срещали сме се в сладкарница с боза.

Това, разбира се е демоде- ще кажеш.

Та кой ти сяда на боза сега!

 

Да, времето е в нас и ние в него.

Дори часовникът въртим напред- назад.

И само краят идва ненавреме.

И ненавреме си отива младостта...

 

В това непоетично време

защо съм седнала и аз,

защо ли, дявол да го вземе,

редя куплети тихо и в захлас...

 

‘11/2018

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Санд Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...