6 нояб. 2018 г., 18:23  

Непоетично

940 1 1

 

В това непоетично време

защо съм седнала и аз,

защо ли, дявол да го вземе,

редя куплети тихичко в захлас...

 

Днес кой ли с четене ще се заеме,

когато модата не е в това.

Днес мерим рейтинг в социални мрежи,

а чарът там е в неграмотността.

 

И няма време, няма време

да седнем, нещичко да споделим

или в очи да се погледнем

и заедно да помълчим...

 

Усмивките са вече виртуални.

Един-два реда драснеш и си квит.

Сама на себе си се чудя,

дали пък аз не съм чешит! 

 

Било ли е или пък е заблуда,

че срещали сме се в сладкарница с боза.

Това, разбира се е демоде- ще кажеш.

Та кой ти сяда на боза сега!

 

Да, времето е в нас и ние в него.

Дори часовникът въртим напред- назад.

И само краят идва ненавреме.

И ненавреме си отива младостта...

 

В това непоетично време

защо съм седнала и аз,

защо ли, дявол да го вземе,

редя куплети тихо и в захлас...

 

‘11/2018

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Санд Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...