В това непоетично време

защо съм седнала и аз,

защо ли, дявол да го вземе,

редя куплети тихичко в захлас...

Днес кой ли с четене ще се заеме,

когато модата не е в това.

Днес мерим рейтинг в социални мрежи,

а чарът там е в неграмотността.

И няма време, няма време

да седнем, нещичко да споделим

или в очи да се погледнем

и заедно да помълчим...

Усмивките са вече виртуални.

Един-два реда драснеш и си квит.

Сама на себе си се чудя,

дали пък аз не съм чешит! 

Било ли е или пък е заблуда,

че срещали сме се в сладкарница с боза.

Това, разбира се е демоде- ще кажеш.

Та кой ти сяда на боза сега!

Да, времето е в нас и ние в него.

Дори часовникът въртим напред- назад.

И само краят идва ненавреме.

И ненавреме си отива младостта...

В това непоетично време

защо съм седнала и аз,

защо ли, дявол да го вземе,

редя куплети тихо и в захлас...

‘11/2018