Животът ги издигна с титла "цар"

в завéт от позлатено слово -

един невероятен дар,

от който всеки възгордя се много.

Крака изтриха в чистия килим,

постлан им от слуги покорни,

за да печелят хиляди войни,

но без сълзи в очите морни.

Да бъдат  майската зора,

изгрев, който вечно ще се помни,

донесъл мъдрост, вяра, любовта,

донесъл хляб на своите народи.

Но щастието сякаш, щом омръзне,

неволята зад ъгъла ги чака

и даже Бог оставя ги да зъзнат

сред паднали стени, сами във мрака.

Разкъсват се земите им навеки,

щом непокорство в тях роди се

и губят къс по къс от всеки,

единството в хората руши се.

Остава само прах и пепел,

незнаен гроб във времето изгубен,

но името на тоз' владетел

става част от Божието чудо.