Aug 12, 2009, 10:08 PM

Непокорството на царете

  Poetry
641 0 1

Животът ги издигна с титла "цар"

в завéт от позлатено слово -

един невероятен дар,

от който всеки възгордя се много.

 

Крака изтриха в чистия килим,

постлан им от слуги покорни,

за да печелят хиляди войни,

но без сълзи в очите морни.

 

Да бъдат  майската зора,

изгрев, който вечно ще се помни,

донесъл мъдрост, вяра, любовта,

донесъл хляб на своите народи.

 

Но щастието сякаш, щом омръзне,

неволята зад ъгъла ги чака

и даже Бог оставя ги да зъзнат

сред паднали стени, сами във мрака.

 

Разкъсват се земите им навеки,

щом непокорство в тях роди се

и губят къс по къс от всеки,

единството в хората руши се.

 

Остава само прах и пепел,

незнаен гроб във времето изгубен,

но името на тоз' владетел

става част от Божието чудо.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...